Откъслеци

Разни работи оттук-оттам.

Колко е трудно да бъдеш оригинален 15 декември, 2009

Публикувано в: Малоумна реклама — Dilyan Damyanov @ 2:22 pm
Tags: , ,

IMG_0191.JPG

Думата ми е за рекламната кампания на Nescafe 3 в 1, която помоему е триумф на посредствената мисъл, липсата на въображение и повърхностния подход към всяко начинание.

Всичко, разбира се, започва с придобилия вече много голяма популярност слоган Неочаквано добра комбинация. Фразата е кратка, стегната и запомняща се – дотук отлично. За съжаление не е особено логична. Какво неочаквано има в това, че като смесиш кафе, мляко и захар се получава приятна напитка? Хората го правят от векове и не знам къде трябва да си живял, ако наистина се изненадваш от тази комбинация.

Рекламите с този слоган са повърхностни, защото предполагат, че аудиторията ще приеме твърдението за чиста монета, без да се усъмни или поне изследва значението му. (В интерес на истината, аудиторията доста често тъкмо това и прави.) Cool е, защото го направихме ние, а ние сме много cool; и освен това ни платиха, не може да е лошо – това е скритото, дори вероятно подсъзнателно отправено „послание” на авторите на този слоган.

Както е нормална практика, веднъж като има успешна формула, се започват едни безкрайни итерации. Общото в случая, освен слогана, е, че всички т.нар. неочаквано добри комбинации са абсолютни клишета и никоя от тях не е особено неочаквана освен ако не си претоварен с предразсъдъци против всеки и всичко. Тъй като се съмнявам, че Nescafe искат да продават 3 в 1 предимно на такива хора, остава да е дефект на copywriting-а. Наистина е жалко, че някъде има хора, на които работата им е да преекспонират най-остарелите стереотипи в света и е особено вбесяващо, че тази дейност минава за креативна.

Друго стандартна практика е, след като изчерпиш възможността да повтаряш едно и също, да измислиш достойно развитие на първоначалната си идея. Екипът зад рекламите на 3 в 1 е подходил находчиво: изглежда на бърза ръка са се брейнстормнали за думи, които се римуват с комбинация и така са стигнали до ситуация. Оттук стъпката до новото им творение, Разчупи ситуацията, би трябвало да е очевидна. Новият слоган успешно бие по тъпота предния, но блести в пълното си великолепие в друго отношение: това е една от тези фрази, които не казват абсолютно нищо. Докато Неочаквано добра комбинация има смисъл, макар и фактологически да е невярно твърдение, то Разчупи ситуацията няма смисъл. Със същия успех можеше просто да се каже, че 3 в 1 е едно много такова нещо.

След като и тази рожба на copywriter-ско безхаберие се изхаби дори в очите на създателите си, дойде ред за нов брейнсторминг и повтаряне на „успешната” формула – да се намери дума, която се римува. Последното засега безобразие в кампанията се казва Животът е повече от анимация. Наистина ми е трудно да си представя дори хипотетична ситуация, в която някой прави обратното предположение, а това до голяма степен обезсилва аргумента. То е като да заявиш, че водата е мокра – несъмнено вярно, но излишно: никой не го оспорва.

Без да се впускам в подробности, нека само спомена и един страничен ръкав на кампанията, където същата липса на въображение оставя същото неприятно чувство с призива Фрапирай лятото. WTF?

Очевидно е, че въпреки всички недостатъци на рекламите на 3 в 1, те са много популярни и вършат работата, която една добра реклама би трябвало да върши: да вкара продукта във всекидневните разговори на хората. Неочаквано добра комбинация си е вече крилата фраза. По тази причина съм далеч от мисълта да критикувам рекламата като ефект и мисля, че хората зад кампанията абсолютно са си заслужили парите, които Nescafe са им платили. Но именно фактът, че нещо толкова плиткоумно и клиширано може да има толкова голям ефект, ме притеснява. А теб?

 

Лешпер Комерс Inc не е най-добрият БГ филм, но е много добър 9 декември, 2009

Публикувано в: Хаха, Хора — Dilyan Damyanov @ 6:28 pm
Tags: , , ,

Всички български филми, които съм гледал — и стари, и нови, и пълнометражни, и късометражни, и сериали — страдат от един много голям недостатък: диалогът е неестествен и пресилен. Повечето освен това се отличават и с доста скована (по театралному) актьорска игра. В крайна сметка това води до неубедителни образи и дразни зрителя.

Лешпер Комерс Inc е толкова нискобюджетен, че в сравнение с него нискобюджетните филми са мегапродукции. Въпреки това (или може би тъкмо заради това?) филмът някак си успява да избяга от тези два капана, от които изглежда другите български филми не могат да се спасят.

Ако трябва да го опиша с една дума, тя ще е „естествен“. Гарантирам ти, че ако отидеш в Бургас и попаднеш на хора като героите във филма, те се държат точно по този начин, говорят точно такива глупости и пият точно толкова много.

Но стига съм те занимавал, ето филма, цъкай и гледай. Заслужава си.

 

Am I evil? Sorry mate, I’m afraid you’re not. 25 ноември, 2009

Публикувано в: Музика, Хаха — Dilyan Damyanov @ 12:06 pm
Tags: , ,

Грюуааааааргх!

След като прочетох възторжено ревю в Про-рок (към което за жалост не мога да link-на, но е в абсолютно същия дух като ето това тук), реших да преслушам последния албум на Marduk Wormwood, за да видя какво толкова изтървам.

Преди това не бях чувал нищо от тази група, но все пак името й ми беше познато, нали съм си дърт металист. Рекох си, че щом това им е вече 11 албум и продължават да получават възторжени отзиви, значи сигурно са добри.

Е, останах разочарован.

Нека да ти кажа като какво звучи Wormwood на Marduk: престави си, че някой коли прасе с тъп нож, а отстрани някой е хванал една китара и стърже по нея, явно с цел да заглуши квиченето.  Вторият е подкрепен от трети, който изглежда със същата цел безмилостно налага барабани. Понеже групата е четиричленна, сигурно в кочината се навърта и басист, но аз поне не мога да различа неговите опити на фона на общата какофония.

Това между другото обяснява и защо по снимките т. нар. вокалист на групата Morgan Hakansson е все опръскан с кръв — явно свинска.

Четох и интервю с Marduk и останах с впечатлението, че те много насериозно приемат тая работа с величаенето на сатаната и т.н. Донякъде е забавно колко тънка е границата между това да изглеждаш зъл и плашещ и това да изглеждаш смешен. Marduk си я прекрачват без никакви затруднения.

Пак след прочит на ревюта чух и последните албуми на Hypocrisy и Meshuggah, озаглавени съответно A Taste of Extreme Divinity и obZen. Тях мога да ти ги препоръчам с чисто сърце, особено първия.

 

Starbucks оригами 23 ноември, 2009

Публикувано в: Снимки, Хаха — Dilyan Damyanov @ 6:54 pm

От март до септември миналата година на работа въвеждахме балансирана система от показатели за ефективност (БСПЕ, въх, въх, въх). В началната си фаза проектът беше свързан с провеждането на множество дъъъълги работни срещи. По едно време имах чувството, че само за това ходя на работа.

Разбира се, човек не може да бъде концентриран постоянно за такива дълги периоди от време и аз, за да се разтоваря от стреса, се заех по време на срещите да правя „езкуство“ от картончетата, които в Starbucks дават да си пазиш ръката от изгаряне докато си държиш чашата кафе.

Отдавна се каня да кача произведенията си и ето, че и този момент дойде.

Гларусът 1 & 2

20 март 2009

Седмокрилият петохуйник

2 април 2009

Прилепът

7 април 2009

Самураят

9 април 2009

Argonath

16 април 2009

Усмивката

28 април 2009

Птеродактилът

30 април 2009

Бонето

7 май 2009

Регулировчикът

21 май 2009

Затворникът

26 май 2009

Учителят

2 юни 2009

Пешеходецът

8 юни 2009

 

Двубой с неочакван изход 12 ноември, 2009

Публикувано в: Хора — Dilyan Damyanov @ 1:27 pm

Тази сутрин пътувах в тролей 8, от онези, които имат седалки на кръглата връзка по средата между двете половини на тролея. Тъкмо на тези изненадващо поставени седалки се разигра един своеобразен дуел с крайно неочакван за мен край.

Да ти представя съперниците.

В левия ъгъл, в окалян анцуг и елече на „Чистота“ — момиче на 14-16 г, стиснала в ръка бутилка 1.5 л долнопробно вино. Не беше циганка, но по нищо не й личеше. И облеклото, и прическата, и мръсотията, и миризмата й си бяха цигански. Затова ще я наричам така.

В десния ъгъл, по диагонал от първата, седеше друга жена, на 20-24 г, но може и да е била на 18. Колкото циганката беше мърлява и миризлива, толкова тази беше добре облечена и спретната. Вместо бутилка вино държеше една от онези огромни папки, в които се носят чертежи или картини. Тъй като слезе на Попа, а там преди години имаше някакво именито училище по изобразително изкуство, я нарочих за художничка. А може и да е отивала към ВИАС, но художничка ми звучи по-добре от архитектка.

Двубоят сигурно е започнал още с качването на циганката на „Плиска“, но аз започнах да обръщам внимание от следващата спирка. Всяка от двете жени дебнеше момент, в който другата гледа настрани и започваше едно изпитателно разглеждане на противника, което изглежда имаше за цел да улови всеки детайл във външния вид или поведението.

Чудех се какво ли минаваше през ума им докато се оглеждаха така. Двете, толкова различни една от друга, сякаш от различни светове. Едната мръсна и отблъскваща, пияна от сутринта, мизерна; другата красива, елегантна и с достатъчно пари да си купува палта за по 300-400 лв. Опитвах се да разчета по лицата им какво си мислят една за друга.

Циганката не беше лесна за разгадаване. Дали от алкохола или от апатия, погледът й беше разфокусиран и мътен. Устата й, с червени от виното устни беше разтегната в постоянна усмивка, която обаче не изглеждаше никак весела. Усмивка на човек, който е толкова изпаднал, че не му пука какво всички останали мислят за него. Тъй като не познавам такива хора (освен от филми и книги, а там не е ясно доколко достоверно са описани), ми беше невъзможно да си представя какво си мисли.

Художничката, от друга страна, ми се струваше по-лесна. Мислех си, че това, което минава през главата й, не би могло да е кой знае колко по-различно от това, което биха си помислили повечето хора, които познавам. През цялото време устата и беше свита в специфична гримаса, която обаче можеше да означава много неща: отвращение, недоумение, презрение, злоба. Опитвах се да разбера кое от тях е.

Междувременно дуелът продължаваше. Съперничките бяха в абсолютно неведение за това, че имат публика и то толкова заинтригувана от техния двубой.

Не знам как съм си представял, че завърши всичко; по-скоро нямах определена идея и изобщо не мислех за това. Но когато развръзката все пак дойде, ме остави втрещен.

На Орлов мост циганката стана от мястото си и тръгна към задната част на тролея. Спираше се на всяка седалка и ломотеше нещо на хората, които на свой ред се правеха, че не я виждат. Като не постигна това, за което беше станала, тя се върна пак до седалката си и седна. Изгледа художничката, отвъртя капачката на виното, опъна една мощна глътка и се загледа настрани. След няколко секунди сред околните пътници се зароди вълна от обръщане на глави, очи, които търсеха източника на противната, кисела миризма на виното. Художничката също погедна натам. И се разплака. Не на глас и не задълго, успя да се овладее бързо; но реакцията й до такава степен ме изненада, че гърбът ми изтръпна. В следващия момент бях почти пометен от силен порив на емпатия и съжаление. Съжаление всъщност е слаба дума за горчивината, която изпитах, като си дадох сметка, че живеем в противен свят, след като подобна реакция ме изненадва, вместо да я приема за нормална.

Искаше ми се аз да се бях разплакал, искаше ми се целият тролей да се беше разплакал, искаше ми се целият свят да плачеше постоянно за това, че хората, които са на дъното на обществото и имат най-голяма нужда от нашето съчувствие и помощ, предизвикват погнуса и омраза. В тяхно присъствие сякаш ослепяваме. Добре, че тази слепота не поразява всички.

 

Здравейте, аз съм д-р Антъни Лоусън и искам да Ви измамя 30 септември, 2009

Публикувано в: Хаха — Dilyan Damyanov @ 12:22 pm
Tags:

Вчера получих това трогателно писмо от „д-р Антъни Лоусън“, който желае да ми даде 40% от 12,5 млн долара. Така се развеселих от несръчния опит да бъда заблуден, че това е писано от някой „тук в Англия“, че не мога да не споделя:

Уважаеми потребители,

Как сте днес и семейството ви? Надявам се добре, аз съм д-р Антъни Лоусън, от Haledon, северозападната част на Лондон, тук в Англия. Аз работя за NatWest банка Corporation Лондон. Аз ви пише от моя офис, който ще бъде от огромна полза и за двама ни. В моя отдел, която е асистент-мениджър (Велика Лондон Регионална служба, открих една изоставена сумата от 12,5 милиона щатски долара САЩ долари (дванадесет милиона петстотин хиляди долари нас) в предвид, че принадлежи към някой от нашите чуждестранни клиенти Късна г-н Томпсън Морисън американски гражданин, който за съжаление загуби живота си в самолетна катастрофа на Аляска, която Airlines полет 261 разби на 31 януари 2000, включително жена си и само дъщеря.

Изборът на контакт ти се предизвиква от географския характер на мястото, където живеете, особено благодарение на чувствителните на сделката и поверителността тук. Сега нашата банка е чакам някой от роднините да дойдат-нагоре за вземането, но никой не е направил това. Аз лично до момента е неуспешна в намирането на роднините за 2 години сега, искам вашето съгласие да ви представя като най-близките роднини / Уил Бенефициент на починалия, така че приходите от тази сметка на стойност 12,5 милиона долара може да се обърне към вас. Това ще бъдат изплатени или споделя в тези проценти, 60% за мен и 40% за вас.

Имам осигурени всички необходими правни документи, които могат да бъдат използвани за резервно копие на това твърдение, които правим. Всички ако е необходимо е да се попълват имената ви на документи и легализирането му в съда, за да ви докаже като законните бенефициента. Всичко, което изисква сега е вашият честен сътрудничество, поверителност и доверие да се даде възможност ни види тази сделка чрез. Аз ви гарантира, че това ще бъде изпълнена по правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона. Моля, ми предостави следната: тъй като имаме 7 дни да го стартирате чрез. Това е много належащ МОЛЯ.

1. Пълно име:
2. Вашият телефонен номер:
3. Вашият Адрес за контакти.
4. Възраст:
5. Core работа / Професия:

Като отиде през методическо търсене, реших да се свържем с вас с надеждата, че ще намерите това предложение интересно. Моля за Вашето потвърждение на това съобщение и показва интереса си, аз ще ви предоставят повече информация. Нека се стремим да знам вашето решение, а не да ме чака.

С уважение,
Д-р Антъни Лоусън.

 

Превъзходство като за 3то място 29 септември, 2009

Публикувано в: Пътувания, Снимки — Dilyan Damyanov @ 7:06 pm
Tags:

С тази снимка спечелих трето място на фото-конкурса, организиран в нашата фирма. Снимката символизира една от ценностите на компанията — превъзходство. Реших да се изфукам, фук-фук.

2009-08-07 13-21-11

Снимката е правена в Стокхолм.

 

Българска псувня обърква Google 11 септември, 2009

Публикувано в: Хаха — Dilyan Damyanov @ 5:49 pm
Tags: , ,

Преводачката на Google сигурно е виждала какви ли не странни поръчения, но в последните дни вероятно се е почесала по виртуалната глава гледайки заявките за преводи от български на английски. Помилването на Майкъл Шийлдс отприщи мощна реакция и у нас, и във Великобритания и мнозина родни „фенове“ явно са се почувствали длъжни да коментират случилото се на сайтовете на британските вестници отразяващи събитията… на български.

Повечето вестници на Острова не биха си и помислили да публикуват коментар без предварителна модерация, на какъвто и да е език, и тъй като в тази криза никой няма пари за преводачи, прибягват до (обикновено чудесните) услуги на Google.

Та от дума на дума, стигам до причината за този пост: ето този зов за помощ от Алисън Гау, изпълнителен редактор на мърсисайдските издания на Trinity Mirror.
kur za tebe mama ti da eba ciganin

 

Етнически покер 6 юли, 2009

Ако човек чак толкова много се интересува от българската политика, че е стоял до ранни зори, за да проследи пресконференциите на всички партии, които избрахме да влязат в следващия парламент, вероятно му е направила впечатление една метафора, доста нескопосана впрочем, която се повтаряше като мантра — „разиграване на етническата карта“. (Има, разбира се, вариации. Например някои говореха за „етнокартата“. Други пък не бяха сигурни дали тази карта се „разиграва“ или пък човек се „заиграва“ с нея.)

Тон даде водачът на спечелилата изборите партия ГЕРБ Бойко Борисов, който предупреди политическите си опоненти „да не се заиграват с етническата карта“. От думите му беше пределно ясно, че има предвид ДПС: „Искам да кажа на българските мюсюлмани да спрат да се страхуват и да спрат да вярват на тези, които си играят с техните страхове. При нас въпросът с етническата карта не стои.“

Вече бившият премиер Сергей Станишев, признавайки тежката загуба на своята БСП в изборите, посочи подбуждането на враждебни настроения срещу етническите турци като една от основните причини за поражението, наред със световната икономическа криза. „През последните седмици за първи път от много години в България се разигра много силно и етническата карта“ – каза той.

Естествено лидерът на ДПС Ахмед Доган нямаше как да подмине темата и каза, че етнокартата се разигравала в опасни мащаби. Разбираемо, той беше и човекът, който придаде най-голяма тежест и сериозност на това, отправяйки призив към наблюдателите на НАТО и ЕС да следят много отблизо този процес, който според него „поставя на карта самия фундамент на демокрацията в страната“.

Тези три партии по последни данни от преброяването на бюлетините представляват почти 72% от българските гласоподаватели. Ако приемем, че по всички правила на демокрацията те говорят от името на своите избиратели, значи почти 3/4 от българите са притеснени от това, че етническата принадлежност е тема на политически дебат. Хубаво е, че толкова голямо мнозинство застъпва такава позиция, а още по-хубаво би било, ако това мнозинство се увеличава. От друга страна, в бъдещия парламент ще има още три партии, които в пресконференциите си не говориха за разиграването на етническата карта, може би защото тъкмо те са тези, които я разиграват. (Тук всъщност аз трябва да призная, че не се интересувам от българската политика чак толкова много, че да стоя буден до след 2.30, за да слушам Яне Янев. Нещо ми подсказва, че не е обвинявал никого в заиграване с етнически карти, но, ако греша, ще се радвам да бъда поправен.)

В действителност от всички шест партии само БСП не може да бъде обвинена, че е поставила етническата принадлежност в центъра на предизборната си кампания. Всички други по един или друг начин го направиха. Някои, като Атака, са съвсем открито враждебни към българските турци и използват агресивни изразни средства, за да мобилизират привържениците си. Други, като ГЕРБ и Синята коалиция, говорят принципно не срещу самите турци, а срещу ДПС и мафията, която според тях тази партия олицетворява; при това обаче те невинаги подбират особено добре думите си и, на фона на всичко друго, което се казва по този въпрос, а и поради некадърността на повечето български журналисти, техните послания отекват като нещо, което опасно се доближава до екстремизма на Атака. Възможно е те много добре да осъзнават това, но да не правят кой знае какво, за да го променят, надявайки се тази несигурност по отношение на позициите им да привлече привърженици и от двете страни. Трябва също да се отбележи, че Синята коалиция, поне в изборната нощ, изглеждаше по-агресивно, отправяйки конкретни оплаквания от вмешателство на Турция в българските вътрешни работи, а Мартин Димитров неколкократно благодари за подкрепата, която коалицията е получила от българските християни. РЗС пък изглежда все още не може да вземе решение в кой край на анти-ДПС спектъра иска да застане и залита ту към крайния екстремизъм на Атака, ту към по-умерените, принципни позиции на ГЕРБ и сините.

На този фон не е никаква изненада, че ДПС се опитва да представи негативното отношение към себе си като негативно отношение към турците като цяло. Колкото и да е непочтено това поведение, ще бъде лъжа, ако кажем, че нямат никакво основание. България е страна, в която предразсъдъците срещу турците са дълбоко вкоренени и тази етническа група е дискриминирана. Г-н Доган е прав, че е опасно тази дискриминация да бъде допълнително насърчавана, а и това противоречи на конституцията. Разбира се, лидерът на ДПС се надява да спаси собствената си политическа кариера и явно мисли, че хората ще забравят за обръчите от фирми и други скандални негови изказвания, ако се вживее в ролята на застъпник на етническия мир. Такова смесване на личния с обществения интерес не би трябвало да се допуска и е една от причините неговите политически опоненти да са така непримирими в атаките си срещу него. В същото време очевидно някои от тях не си дават сметка, че с поведението си наистина застрашават етническия мир и че в дадената обстановка трябва да бъдат много по-внимателни отколкото са. Едва ли има реална опасност от масови размирици и кръвопролития, но дори един човек да бъде бит заради етнически напрежения, значи мир няма.

Г-н Борисов е в правото си да се възмущава от действията на г-н Доган, но в ролята си на бъдещ премиер когато говори за етнически карти и игрите, които се играят с тях, трябва да бъде еднакво безкомпромисен и към Атака, и към РЗС, а от самия себе си, от собствената си партия и от партньорите си в ЕНП трябва да изисква много внимателно да подбират думите си. Българските турци бяха достатъчно мразени (заради постъпките на шепа хора) докато уж тяхната партия беше на власт. Ако ГЕРБ и сините са прави в обвиненията си срещу г-н Доган, не бива да допускат този етнос да бъде поставен в още по-неизгодна позиция сега, когато ДПС ще е в опозиция. Ако трябва да го кажа със символиката на бъдещите управляващи, нека не допускат 9.4% (по данни на българската Wikipedia) от българските граждани да бъдат големите губещи от етническия покер.

(Заб.: За да няма нищо скрито-покрито относно обективността или субективността на този материал, не крия, че на тези избори гласувах за Синята коалиция.)

 

Това не е моят глас 8 юни, 2009

tova ne e moyat glasДимитър Стоянов и Слави Бинев ще станат депутати в Европейския Парламент, но гласа, с който те говорят, не е моят глас. Убеден съм, че не и гласът на България. Ако и вие мислите така, моля подпишете тази петиция и поканете и приятелите си да я подпишат.

Ако всички извикаме заедно, посланието ни ще отекне оглушително в Брюксел: ТОВА НЕ Е НАШИЯТ ГЛАС!

Ако тази кауза ви е близка, включете се и в групата ни на Facebook. Снимайте се с посланието „ТОВА НЕ Е МОЯТ ГЛАС“ и качете снимката в тази група. Нека се види, че сме много.

Изображение: www.wordle.net