Доста време изтече от първоаприлското предаване на “Часът на Милен Цветков“, в което Нова телевизия начело с водещата Лора Крумова потъпка всички норми на етичната журналистика. Доста време изтече, а събитето продължава да предизвиква вълнения. И с право.
По-голямата част от мненията, на които попаднах, наблягаха на това колко недопустимо е било поведението на водещата. Аз бих искал да обърна внимание на другия главен участник в “шоуто”, Боян Расате, и на неговите позиции. Важно е, струва ми се, те да бъдат анализирани, защото той все пак бе поканен като изразител на мнението на значителна част от хората в България; а и публиката изглежда го подкрепяше.
Не съм на мнение, че е недопустимо човек да си присвои функциите на съдник на обществото по начина, по който г-н Расате е направил това по време на първия български гей парад. Не смятам, че е абсолютно немислимо човек, действайки подбуждан от дълбоки убеждения, да се постави над закона и да извърши нещо, което по общоприетите норми заслужава присъда. Не мисля, че във всички такива случаи този човек заслужава да бъде наказан. Намирам подобни инциденти за крайно нежелателни и вярвам, че трябва да бъдат положени всички усилия те да бъдат предотвратени и споровете да се решават в рамките на установените правила. Но мога да разбера защо някой би прекрачил границата, особено в държава като нашата, където отделният човек е безсилен пред произвола на определени социални групировки и на самата държава. Мога да си представя много ситуации, в които някой решава да вземе нещата в свои ръце.
Да вземем например пушенето. Пушенето убива. Пушенето е забранено на обществени места в почти всички европейски държави (и във всички от тези, на които бихме искали да приличаме). У нас пушенето е забранено само на някои публични места и тези забрани не се спазват. Доводите за това са, че българите не са готови за драстични забрани и че броят на пушачите е прекалено голям, за да бъдат те пренебрегнати. Разбира се, щом не сме готови, нека изчакаме. А че това вреди на здравето на децата (те, приемаме, не могат сами да преценят кое е добро и кое – не), няма значение. (В Германия също има много пушачи и дългогодишна традиция на пушенето. Това не попречи на правителството да въведе драконовски забрани.)
Та мога да си представя, как г-н Расате подема спор с нарушител на забраната за пушене в градския транспорт например. Мога да си представя и наглата реакция, продиктувана от абсолютната убеденост, че за това нарушение наказание не се полага. Мога да си представя, че такава ситуация, създадена от неспособността и нежеланието на българската държава да изпълнява ролята си на пазач на закона, може да прерастне в размяна на обиди и дори в насилие. Мога да си представя и да извиня това.
Или да вземем нарушаването на правилата за движение по пътищата. Склонен съм да извиня г-н Расате, ако тръгне на саморазправа с превишил скоростта шофьор, който е застрашил живота на други хора.
Или пък лекарското безхаберие. Представям си г-н Расате в болницата; животът му или животът на негов близък е в опасност, а лекарят, който трябва да направи нещо по въпроса, настоява, че е в почивка още половин час. И аз на негово място бих търсил равносметка.
Не искам да кажа, че борбата е оправдана по принцип. Не искам отмъщение, искам гражданско общество. За съжаление, живеем в България и в нашата държава човек понякога е поставен в ситуации, в които трябва да направи избор — да си замълчи и да позволи на произвола да продължава или да направи компромис с убежденията си, да плюе на гражданското общество и да потърси саморазправа.
И ако г-н Расате беше скочил срещу пушенето или срещу войната по пътищата, или срещу мизерното здравеопазване, аз щях да го подкрепя. Може би на негово място не бих постъпил по този начин, но щях да съм в състояние да разбера и оправдая основанията му.
Вместо това, той избира да насочи гнева си към хомосексуалистите. Основанията му са, че да си гей не е българско, че хомосексуализмът е нещо ненормално и че българските деца не бива да бъдат излагани на такива вредни влияния.
Доколко основателни са тези доводи?
Да не си българин не е нито срамно, нито вредно за живота. Огромното мнозинство от хората по света не са българи и това не им вреди.
Да си хомосексуален, според г-н Расате, е неестествено, защото, ако беше естествено, в природата нямаше да има мъже и жени, а само мъже. Хм, по тази логика, ако хомосексуализмът не беше естествен, в природата нямаше да има хомосексуалисти…
Влиянието на гейовете е вредно за децата. Този довод на г-н Расате ми е най-близък. Не защото смятам, че е правилен, а защото, за разлика от предните аргументи, мога да си представя, че един интелигентен човек може да е твърдо убеден в това. Но ако г-н Расате е готов да бъде неколкократно осъждан, за да защити това свое убеждение, то тогава какво ще каже за вредното влияние на пушенето, за жертвите на неразумно шофиране и на лекарска немарливост?
Г-н Расате иска да ни убеди, че е бунтар; че насилието е неотменна част от революцията, която той представлява.И наистина, насилието е част от почти всяка революция. Но то е част и от всяка долна хулиганска проява. Разликата е в каузата, заради която се изършва това насилие. Избирайки да насочи агресията си към най-слабите и беззащитни хора в обществото — малцинствата (били те сексуални, етнически или религиозни), г-н Расате се показва като един обикновен хулиган. Необходимо е повече да се постарае, ако иска да го смятаме за революционер.
