Ако човек чак толкова много се интересува от българската политика, че е стоял до ранни зори, за да проследи пресконференциите на всички партии, които избрахме да влязат в следващия парламент, вероятно му е направила впечатление една метафора, доста нескопосана впрочем, която се повтаряше като мантра — „разиграване на етническата карта“. (Има, разбира се, вариации. Например някои говореха за „етнокартата“. Други пък не бяха сигурни дали тази карта се „разиграва“ или пък човек се „заиграва“ с нея.)
Тон даде водачът на спечелилата изборите партия ГЕРБ Бойко Борисов, който предупреди политическите си опоненти „да не се заиграват с етническата карта“. От думите му беше пределно ясно, че има предвид ДПС: „Искам да кажа на българските мюсюлмани да спрат да се страхуват и да спрат да вярват на тези, които си играят с техните страхове. При нас въпросът с етническата карта не стои.“
Вече бившият премиер Сергей Станишев, признавайки тежката загуба на своята БСП в изборите, посочи подбуждането на враждебни настроения срещу етническите турци като една от основните причини за поражението, наред със световната икономическа криза. „През последните седмици за първи път от много години в България се разигра много силно и етническата карта“ – каза той.
Естествено лидерът на ДПС Ахмед Доган нямаше как да подмине темата и каза, че етнокартата се разигравала в опасни мащаби. Разбираемо, той беше и човекът, който придаде най-голяма тежест и сериозност на това, отправяйки призив към наблюдателите на НАТО и ЕС да следят много отблизо този процес, който според него „поставя на карта самия фундамент на демокрацията в страната“.
Тези три партии по последни данни от преброяването на бюлетините представляват почти 72% от българските гласоподаватели. Ако приемем, че по всички правила на демокрацията те говорят от името на своите избиратели, значи почти 3/4 от българите са притеснени от това, че етническата принадлежност е тема на политически дебат. Хубаво е, че толкова голямо мнозинство застъпва такава позиция, а още по-хубаво би било, ако това мнозинство се увеличава. От друга страна, в бъдещия парламент ще има още три партии, които в пресконференциите си не говориха за разиграването на етническата карта, може би защото тъкмо те са тези, които я разиграват. (Тук всъщност аз трябва да призная, че не се интересувам от българската политика чак толкова много, че да стоя буден до след 2.30, за да слушам Яне Янев. Нещо ми подсказва, че не е обвинявал никого в заиграване с етнически карти, но, ако греша, ще се радвам да бъда поправен.)
В действителност от всички шест партии само БСП не може да бъде обвинена, че е поставила етническата принадлежност в центъра на предизборната си кампания. Всички други по един или друг начин го направиха. Някои, като Атака, са съвсем открито враждебни към българските турци и използват агресивни изразни средства, за да мобилизират привържениците си. Други, като ГЕРБ и Синята коалиция, говорят принципно не срещу самите турци, а срещу ДПС и мафията, която според тях тази партия олицетворява; при това обаче те невинаги подбират особено добре думите си и, на фона на всичко друго, което се казва по този въпрос, а и поради некадърността на повечето български журналисти, техните послания отекват като нещо, което опасно се доближава до екстремизма на Атака. Възможно е те много добре да осъзнават това, но да не правят кой знае какво, за да го променят, надявайки се тази несигурност по отношение на позициите им да привлече привърженици и от двете страни. Трябва също да се отбележи, че Синята коалиция, поне в изборната нощ, изглеждаше по-агресивно, отправяйки конкретни оплаквания от вмешателство на Турция в българските вътрешни работи, а Мартин Димитров неколкократно благодари за подкрепата, която коалицията е получила от българските християни. РЗС пък изглежда все още не може да вземе решение в кой край на анти-ДПС спектъра иска да застане и залита ту към крайния екстремизъм на Атака, ту към по-умерените, принципни позиции на ГЕРБ и сините.
На този фон не е никаква изненада, че ДПС се опитва да представи негативното отношение към себе си като негативно отношение към турците като цяло. Колкото и да е непочтено това поведение, ще бъде лъжа, ако кажем, че нямат никакво основание. България е страна, в която предразсъдъците срещу турците са дълбоко вкоренени и тази етническа група е дискриминирана. Г-н Доган е прав, че е опасно тази дискриминация да бъде допълнително насърчавана, а и това противоречи на конституцията. Разбира се, лидерът на ДПС се надява да спаси собствената си политическа кариера и явно мисли, че хората ще забравят за обръчите от фирми и други скандални негови изказвания, ако се вживее в ролята на застъпник на етническия мир. Такова смесване на личния с обществения интерес не би трябвало да се допуска и е една от причините неговите политически опоненти да са така непримирими в атаките си срещу него. В същото време очевидно някои от тях не си дават сметка, че с поведението си наистина застрашават етническия мир и че в дадената обстановка трябва да бъдат много по-внимателни отколкото са. Едва ли има реална опасност от масови размирици и кръвопролития, но дори един човек да бъде бит заради етнически напрежения, значи мир няма.
Г-н Борисов е в правото си да се възмущава от действията на г-н Доган, но в ролята си на бъдещ премиер когато говори за етнически карти и игрите, които се играят с тях, трябва да бъде еднакво безкомпромисен и към Атака, и към РЗС, а от самия себе си, от собствената си партия и от партньорите си в ЕНП трябва да изисква много внимателно да подбират думите си. Българските турци бяха достатъчно мразени (заради постъпките на шепа хора) докато уж тяхната партия беше на власт. Ако ГЕРБ и сините са прави в обвиненията си срещу г-н Доган, не бива да допускат този етнос да бъде поставен в още по-неизгодна позиция сега, когато ДПС ще е в опозиция. Ако трябва да го кажа със символиката на бъдещите управляващи, нека не допускат 9.4% (по данни на българската Wikipedia) от българските граждани да бъдат големите губещи от етническия покер.
(Заб.: За да няма нищо скрито-покрито относно обективността или субективността на този материал, не крия, че на тези избори гласувах за Синята коалиция.)
