Отбелязване на Международния ден на жената в село Абией, южен Судан. 2010 г.
Поредна година, пореден 8 март, поредни конфузни ситуации около суетнята да се поднесат цветя. Като върл противник на осмомартенския букет винаги се оказвам в положение да се обяснявам и дори оправдавам.
Вместо цветя днес искам да подаря на всички жени този текст.
Днешният 8 март е специален, защото отбелязва стотния Международен ден на жената. Един век борба за равноправие и равнопоставеност. Разбира се, борбата не започва с 8 март, нито пък се изчерпва само с него, но този ден я символизира.
На днешния юбилеен 8 март искам да призова всички мъже да не подаряват цветя, а всички жени – да не приемат букети. Защото този жест е обида, шамар в лицето на всичко, което 8 март символизира.
Защо цветя? Нима всички жени ги харесват? Сигурен съм, че има жени, които са алергични към тях. Да ги изключим от общата картина е тъкмо обратното на равнопоставеност. А какво да кажем за тези, които не са алергични, но просто не харесват цветя? Със сигурност има и такива. Дори сред жените, които обичат цветя, има различия. Някои предпочитат в саксия, други предпочитат букети; едни харесват рози, други – хризантеми.
Обичайната за много български офиси и учреждения практика на днешната дата всички присъстващи от женски пол да получават едни и същи, организирани от ръководството или колектива цветя обезличава женската индивидуалност и превръща жените в една огромна сива маса от хора, чиято единствена отличителна характеристика в света е любовта към получаването на цветя.
Нещо повече, самата идея, че всички жени харесват цветя, макар и сама по себе си сравнително безобидна, е част от една по-обхватна парадигма от обществени роли, която диктува, че жените правят това и това, а мъжете – онова и другото. Според същата система от социални роли, мястото на жената е в кухнята или в родилната зала. Има много жени, за които домакинската работа или създаването на семейство са наистина призвания. Но има и много, които искат да бъдат щангистки или генерали. Днешният ден е за тях, за тези, които обществото потиска и на които пречи да реализират мечтите си, защото си е наумило, че са неподходящи.
Какво изразяват цветята, които се подаряват на 8 март? Признание? Привързаност? Покровителство? Спокойно можем да зачертнем последните две. Едното е прекалено лично, за да оправдае масовите цветораздавателни оргии, а другото си е чисто и просто обидно.
Какво признаваме днес, подарявайки цветя? Че жените “заслужават”? Че “струват”? Защо изобщо съществува Световен ден на жената? Защо не Световен ден на мъжа? Нека бъда разбран правилно: не питам с какво мъжете са по-незаслужили или по-недостойни, а тъкмо обратното. По каква причина 8 март е дата, която повечето хора разпознават, а 19 ноември не е?
Причините са много, но повечето от тях се свеждат до това: в човешките общества по света жените са като цяло потиснатият пол. Тъй като са в неравнопоставена ситуация, придобивките, които успяват да извоюват в борбата си за равноправие, си струва да бъдат отбелязвани и почитани.
Какво бихме отбелязвали на 19 ноември? Коя е голямата социална победа на мъжете, с която те могат да се гордеят? Няма такава, просто защото мъжете са привилегировани. Те нямат за какво чак толкова да се борят.
На всекиго, който би възразил, че половете са равноправни, бих искал да обърна внимание върху следните факти:
- 40% от българите твърдят (.ppt), че познават лично жени, които са били обект на домашно насилие. Същевременно идеята за домашно насилие над мъже звучи толкова нелепо в нашето доминирано от “силния” пол общество, че дори няма опити да бъде измервано.
- По-малък дял от жените в България оценяват здравословното си състояние като много добро или добро (съответно 23,5% и 40,4%) в сравнение с мъжете (30,1% и 40,2%).
- Безработицата при жените в България е по-висока отколкото при мъжете (162 107 срещу 118 873 според Годишника [.pdf] на Министрество на Труда за 2009 г.)
- Жените в ЕС получават (.pdf) средно 17% по-ниски възнаграждения от мъжете. (Не успях да открия статистика за България, но вероятно при нас разликата е дори по-висока.)
- Делът на жените-ръководители (.pdf) в ЕС е 30%, като в повечето страни-членки този показател е по-нисък.
Днес не е ден за цветя. Днес е ден за размисъл и дискусия по тези въпроси. Подаряването на букети е замазване на очите и тривиализиране на проблемите, които милиони, ако не и милиарди жени по света срещат всеки ден.
Помолете всеки, който днес ви приближи с цвете в ръка, да обясни статистиките от по-горе. Ако човекът отговори, че причината е в неравнопоставеното положение на половете, благодарете му за подкрепата му и му обяснете, че оценявате опита му и защо жестът е неадекватен.
Ако пък ви каже, че двата пола имат абсолютно равни права и възможности и просто жените са по-глупави, по-мързеливи или по-малко амбициозни, вземете цветето и му го ударете в главата.
Честит 8 март!
Публикувано от Dilyan Damyanov 
Откъслеци 
